Поезията удря смъртта като надгробен камък и мъртъвци с маски на очите чакат своята корона. Светът агонизира, говори китайски и се разхожда като призрак в небитието - в най-новите стихове на Виктор Иванов: първа негова публикация за годината на мрачните, зимни страници на списание „Нова асоциална поезия“.

Корона

мъртъвци
с маски на очите

говорят на китайски
и агонизират -

тук
краят на света дойде отдавна

и всички просто чакат

*
разхождаш се
в съня ми като призрак

издигаш се
високо над тялото ми

влизаш в морето
за последно
затварям очи
нямам пулс

поезията удря смъртта
като надгробен камък

държа в ръцете си
тишината

и се завръщам

кръстопът

зад мен
тъмнина

пред мен
ти

драма няма -

избирам
себе си

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 27, април, 2020