Твърдо забитият тънкописец пуска кръв, а не мастило в най-новите стихове на Кристиан Илиев на катастрофичните страници на списание „Нова асоциална поезия“.

жажда

тялото ти
е засъхнала кална локва
падам на колене
и я лижа
но тя така и не ми напомня за теб

суеверие

защо всеки път
трябва да те лъжа
за да ти кажа истината

твърдо забитият тънкописец пуска кръв а не мастило

възбудено треперещи езици
отливат себе си по тялото ти
потта на сянката ти се стича
по дървената рамка на леглото
която дращиш с грубите си мръсни нокти
дрехите ти се свличат на земята
изпълват стаята с аромат на жълъди
затваряш очите си
и мълчиш
толкова силно

за всеки пръстен
има кутия в която да се прибере
или нощно шкафче
на което да оставиш
следите си

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 27, април, 2020