Бистра Окереке е пазител на памет и в стиховете си обикновено губи себе си, но не и спомените. Защото знае, че в тях би се открила отново. И помни от ада до рая, от началото до края. Напускането, самотата, болката, раните - всичко това в новите стихове на талантливата млада актриса.

Ива Спиридонова

*
губя очертанията си
в липсите на сърцето

недостиг на памет
за летящите горе
за душите минали
на другия бряг

*
когато някой те напусне
никой не говори
за болката на твоето сърце
и смъртта която те следи
за онези ухания
на отминалите дни
за болезнените спомени
и среднощните ни болки
за промяната на съществото
за онзи смисъл
на отишъл си човек
за отекващите звуци
на празната ти душа
и изгубените линии
на смъртта

*
стъпките по устните
тишината на очите
уюта да сме сами
без да сме далечни
да обичаме силно
без да изискваме
и да питаме защо
отиващото си време
по пътя на вените ни
сърцебиенето
в очите ни

любов
при мен поседни
преди да отлетиш

самотни сме
лепим белезите си с тръни
от които ни боли

*
чуплива съм
като сън
и изпуснати мисли
забравен образ на
бързо отиващи си дни
неслучила се рана
и безсмислени думи

животът ми е
падаща звезда
сломено сърце
залязваща ярко луна

копнея без да виждам
следвам себе си
без да знам
и вярвам
в мечти

*
тъй често губя смисъла
завивам се с него
миг преди
да се срещна със съня

това тътрузене
на времето по бръчките ни
и копнежът по смъртта
когато сме самотни

забравям го на пейка
или разпръснат в небесата
той се търси сам
с всеки първи лъч
на утринта

*
изпускам себе си
на облаци разочарование
което ме разсича
като разяден кокал
само смъртта ме съблича
и не спира да ме обича
между двете стени
оставих се отвъд вярата
че мога да съществувам
истински и без усложнения
забравих на плътта си
любовта да дам
заради кухи съмнения
обичта си износих
в гърдите си
и изтръгнах
захвърлих я
в твоите очи

*
от началото до края
има две букви
разстояние

от ада до рая
няколко рани
и сляпо
упование

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 26, февруари, 2020