Сутрин изпиваме страха роден в съня ни. Търсим себе си в черните сълзи на небето. Преяждаме със смъртта си в новите стихове на Ванеса Стефанова. 

Александър Арнаудов 

сутрин

изпиваш
страха роден
в съня ми

преяждам

паник атака за вечеря
инсомния за закуска
за обяд повръщам
смъртта си 

*
ще облека дрехите ти
ще обуя обувките
ще взема уханието

ще те изчукам прощално

после ще си тръгна
вместо теб

черни сълзи

заливат потъмняло лице
попиват ги треперещи пръсти
любимият цвят ме убива
нейн е
чернобяла крещя
че си мой

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 26, февруари, 2020