Различни библиотеки

В читалището съм. Чета някакво списание, когато долавям движение отвън. Вдигам поглед. Пред прозореца едно хлапе скача на един крак в равният, ненъкърнен още от стъпки, сняг. Първо три пъти с левия, после два пъти с десния, губи равновесие, пада, става, довършва си третият подскок с десният крак, после скача три пъти на два крака, като зайче и пак почва с левият. Излиза от рамката на прозореца и изчезва все така скачайки. Пред очите ми са знаците, които е оставило по бялата страница на листа. Като стихче. Като редичка ноти - най-съвършенната ода на радостта от живота.

Павел Веселинов

*
Полузабравени плеймейтки,
грации ограбени от инфлацията на времето,
които живеят от рентата на спомените,
протестират
(в кофеиновите ТВ блокове)
срещу осребряването на красотата,
вместо честно да си признаят,
че не им харесват новите ценови разценки.

А дядо още обича Марлене Дитрих.

*
Не се опитвайте по белезите
да ме прочетете,
огледалото отразява оня,
който в него се оглежда.

Всяка пропаст
е покана за скок.

*
Пишеш ли?
Любиш ли?
Живееш ли?
Ако не постигнеш

суицидната красота на огъня,

не си заслужава.

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 26, февруари, 2020