Учим се как да затваряме вратата между две измерения. Вдишваме и животът ни подминава. Душата сама се прегръща в новите стихове на Радка Миндова. 

Александър Арнаудов

Първо се влюбихме в лятото

щом зараснаха ожулените ни колене
започнахме да раняваме сърцата си
сега от време на време
лющя коричката
и си спомням

*
Ако бях останала
щях да зная повече за теб
и по-малко за себе си,
и как да затварям вратата
между две измерения.

*
Ако мислиш,
че владееш любовта
значи тя не те е завладяла още

*
Докато разтвориш чадър,
докато напълниш
джобовете с кестени,
Есента ще е отминала
като жена, която
знае цената си.

*
Все по-близо до теб
и по-далеч от живота си,
научавам за звездите,
облаците и цветята,
и всички безполезни неща,
които вдишвам
и издишвам.

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 26, февруари, 2020