Забравяме собственото си име и несъвършенства. Мълчим заедно с нощта. Търсим своята усмивка в най-новите източни текстове на Весислава Славова. 

Александър Арнаудов 

Витрини

Спирам пред магазин на известна марка за облекла, за да изтрия размазаното червило – последна следа от нашата тайна. Никой няма да разбере, освен манекенът. Честна дума! Ох! Манекенът се размърда. Не, не съм мръднала. Това е един от shop-assistant-ите, които някога наричахме просто продавачи, после продавач-консултанти, а сега са толкова красиви, толкова съвършени, но и толкова изкуствени, колкото самите манекени. Ето защо се стреснах. Глупости! Какво му дреме, че някаква си там си изтрива червилото – той е от другата страна (не само на витрината) и вижда само собственото си отражение на лъмбърсексуален. Пък и да каже нещо, веднага ще го излъжа, че има бял косъм в съвършената си брада и това ще го накара да забрави и собственото си име, какво останало моите несъвършенства.

дъга
кой ли още не е
минал под нея?

Ден

Ранно пиле съм. За да звуча по-тренди, казвам, че съм early bird и повечето набързо забравят, че съм обикновена жена, която си ляга с кокошките. Не, не в леглото, а по едно и също време с тях. За да стана рано. За да тренирам – колкото и да ми се подиграват, че даже и иронизират любителите на ... (те си знаят). Ето защо, познавам деня с всичките му преображения и избягвам срещите с нощта. И с нощните птици, въпреки че имам някаква мания по совите и аксесоарите с тях. Сигурно, защото не се засичаме. И не си пречим. И знаем за малките преображения, но си мълчим.

маратон
правя втора обиколка
ти се прибираш от купон

*
първи кокичета
бавно побелява поляната
от сняг

*
топла сутрин
шалът ми откраднат
от южняка

*
карам колело
от сутринта до вечерта
твоята усмивка

*
задушна зала
здравословен начин на живот –
темата на лекцията

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 26, февруари, 2020