Думите са куршуми, които избухват само в сърцето. Мъртвото вълнение в стомаха ни напомня, че винаги е август. Преминаваме някъде отвъд в света на Красимир Вардиев. 

Александър Арнаудов 

Отново август

Мъртвото вълнение
В стомаха ми
Ще ме изхвърля
Отново и отново
Между краката
На поредния кретен
Докато времето
Прекъсне циклите
На пропиляното
Блаженство
Докато мрежата
На бръчките
Ме улови и спре
Или докато
Някой зноен ден
Се препъна
В стихотворението
На поет
Умрял през август
И го използвам
За опора
Да премина
Някъде отвъд

Свинско лято 

Начо видал ми открадна
Синевата на лятото
Патентовал името и го дал
На флакон с форма на кура си
Лятото на 83-та с дядо
И маминка на камчия
Помня момчета бият
Змиорка висяща от клон
С пръчки тя се гърчи
Лятото на радиоактивната
86-та на нудисткия плаж
Между албена и кранево
Рибарското селище сега
Жалка купчина хотелчета
Разводите и събиранията
Винаги на ново място
Винаги мизерно
Помня летата рядко зими
Драмите и животът
Винаги по топлото
Летата на село
Яздене на магарета
Чоплене на градини
Колелото ме води
Винаги отвъд познатото
Детството през 80-те
Колкото по-тайно
От учители дружинни
И родители толкова
По-истинско
През лятото
Откривах тайните
На тялото си
Всичко свързвам
С постоянно повтаряния
Сериал синьо лято
По единствената телевизия
Всички сме плакали
Когато почина ченкете
Не можах да се разплача
За баща си
Прекалено много неща
Не му казах
За да не го убия

*
Думите
Са меки рохки
Пухкави куршуми
Които избухват
Само
В сърцето

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 26, февруари, 2020