Истинското ще се случи, въпреки поезията, въпреки нас, въпреки и заради цялата ни свобода, която сме самите ние. Защото птиците и очите се хранят от слънцето. Представяме ви най-новите стихове на Веска Георгиева в отвъдната февруарска зима на списание Нова асоциална поезия.

*
само аз
и птиците сме тук
странно
много
странно
никой не ме пита
за нищо
никой не ме
разпитва
стихът
започва
да прилича
на
свобода

*
дали
си дявол
или ангел
не зная
но благодаря
на Бог
че не бях
там
като се
изгубих
в твоя
чар

истинското
ще
се случи
когато погледнеш
честни
топли
очи
и бели птици
кълват
житни зрънца
от изгрева

желанието ми
никога не свършва
но го изоставих
не зная какво
ще падне
от дървото
когато
го разтърся

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 26, февруари, 2020