Лабиринтите на живота са построени от часовата разлика вътре в нас и отвъд е винаги Австралия. Представяме ви поезията на Стефания Милева - по-болезнена, отчаяно нежна и по детски мъдра от всякога.

*
Колко време мина
още те обича
детското ми сърчице
снимката е млада
все по-малко си приличам
сто по сто луни
изгряха между нас
сто по сто зорници
колко съм порасла
татко
избелялото ти чело
милвам
с пръсти на старица

*
Аз съм
твоята кръстословица
когато
отвориш всички портали
към същността ми
и проникнеш в смисъла
на нейното сътворение
тогава
ще напишеш
думите
които ме изпълват

АВСТРАЛИЯ

Когато жестокостта
устройва шумни екзекуции
окото на Вселената
се взира
в празнотата на Света

*
Лабиринтите на живота
построени
от часовата разлика
вътре в нас

*
Лека и прозирна
душата
когато се вкостѝ 
от болка
прилича на корубата
на костенурка
понесла бавното си тяло
далеч
от врява и желания
все по-навътре
върху зелената трева
на тишината
където се възражда
лека и прозирна

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 26, февруари, 2020