Животът е обяснение в тъга към безкрайното, идващо с тези, които обичаме. Представяме ви новите стихове на Саня Табакова - пряспа любов върху калния de profundis на Нова асоциална поезия.

ОБЯСНЕНИЕ В ТЪГА

За да я понеса,
описвам раздялата предварително.
Есента в описанието
синоним на залеза.
Дъждът
сълзите после.
Никога.

Сега като знаеш,
отвори вратата на тъгата
да те избере
да те прегърне.
Аз преди нея.

КАПАЛАБХАТИ*

Всяка вечер
се отърсвам от света.
Отърсвам се силно
отчаяно дълго.
Дърво
друсано от вятър в психоза.
Да падне всичко –
светлината на едно патологично слънце
денят без хоризонт
шумът че съм жива
хората забравили това.
Да дръпна синджира на тази тоалетна.
Да легна
останала по кожа
по тишина
по умора
и само да издишвам.

* Очистителна дихателна техника в йога, която се състои всъщност в ритмично коремно издишване.

ЦВЕТНОКОЖА ЗИМА

без начало
обещава края на света.
Белият цвят
милостта и снегът
са забравени.
Небето в нас
отдавна невидимо
зад очите ни.
Тук-там
изпод камъните
на калния възрастен ужас
детството издишва
две-три сапунени балончета -
каквото е останало от него.

СУБЛИМАЦИЯ

Празното ти място.
От процепите на миналото
се стича болка.
Пълня го
с нея.

ОНЕВИНЯВАНЕ

Пряспа любов
върху окаляните ни тела.

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 26, февруари, 2020