Днес, 1984-та, мъртвите се усмихват във вечния си сън и лайкват живота във Фейсбук, а литература отдавна е обидна дума. Любовта е идеална нощ за незавръщане в последните общи стихове на Виктор Иванов и Ивайло Мерджанов, първа публикация за новото десетилетие в рубриката за колективно писане на списание „Нова асоциална поезия“ - „Изход“.

литература е обидна дума

да издадеш няколко книги с поезия
да духаш на комерса
да станеш известен
и да хулиш нон-стоп поезията
курвите и белото
е шизофренно начинание

аз имам
своята диагноза

а ти

воев и той

на парада ходил
и по черната страна шетал
и за дърва в гората бил

ала оттам една нощ
не се завърнал

днес, 1984-та
усмихват се мъртвите
и лайкват
във фейсбук

светла им памет

думи от приятел

от дън душа стараех се да те предпазя
от тъмната ти страна от беди

опитвах се да ти покажа
че любовта е по-голяма от живота
и от истините на поезията

а ти –

лудия вечно неразбрания
стаен в ъгъла чакаш смъртта
и вместо да се издигнеш да прегърнеш Бог

написа нов стих

идеална нощ за незавръщане

всички дето се пишеха истински
се оказаха предатели без сърца

обичаха живота а не стиховете
съумяха и продължиха пътя си
неизвестно как но и завинаги

само лудият стоеше
на самия ръб на скалата
в безпомощна самота
и не разбираше нищо

пишеше все още
абсурден отронен
напълно чужд

на пътя
на света
на себе си

и обичаше

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 26, февруари, 2020