Кратки сме като ноти в тъмната песен на живота, а любовта е вяра в безумното. Представяме ви новите радикално любовни и юродиво емоционални стихове на Мария Стоева - шепот и викове между Бергман, свирепата надежда, отчаянието и Мунк.

*
Бяхме кратки.
Като
по ноти
на безумна песен.
Ти остана
в началото.
Аз си тръгнах след припева.

*
Не съм политнала
в нищото.
Ти ми даде криле
за всичко,
но не ми даде простор.

*
Превърнах те във вяра
в безумното.
Чаках тихо.
Тръгнах си
безумно шумно.

*
Едно съмнение надолу,
една сълза напред,
една тишина
напред.
Една пътека
по мислите ти,
едно всевишно
отчаяние,
едно съмнение
напред.
Като вик от чувството,
че още ме чувстваш
немислима.

*
Пребродих ти душата.
Сега се връщам обратно.
На ръба на вратата -
все основания
да ме чакаш.

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 26, февруари, 2020