Номадите на сърцето диво препускат отвъд под вечната най-ярка звезда в непрогледната декемврийска нощ. Представяме ви най-новите стихове на д-р Айча Заралиева в първия апокалиптичен брой за годината на списание Нова асоциална поезия.

*
Баницата с късмети
е еманация на проклятията
за всички хора без семейство.
И като нож в сърцето
усещаме как се забиват надписите
сватба
бебе
дом…
Номадите само събираме спомени
и препускане
от другия към себе си.

*
търкаляме делниците
към онзи ден
който ще се роди
в прегръдките ни

*
Златната среда
е имагинерна категория
за посредствено щастие.
Нагазвам в дълбокото –
искам от нисшите страсти
до високия морал –
всичко,
за да го нося в сърцето си.

*
Рицарите отдавна са артефакт
от друга ера.
Заедно с доброто и силата
да носиш отговорност.
В сърцето си нося
доспехите
и всяка вечер ги чистя,
преди да са хванали ръждата
на безразличието.

*
За да остана сама
трябва първо да спреш
да ме обичаш.

*
Страдам от петниста амнезия –
помня само миговете,
в които си ме обичал.

*
И тази декемврийска нощ
мирише на пролет,
мокър асфалт
и обещания за изгреви.
Целувам отново клепачите ти.
Продължавам отвъд.
Още търся бъдещето,
както се търси щастие -
упорито и с вяра.

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 26, февруари, 2020