Сърцето е мъртво, но продължава да обича. Погребваме тъгата си в небето, което изтрива целия свят. Отиваме си като носталгия по вечността в най-новите стихове на редактора и водещ на четенията на Нова асоциална поезия - Александър Иванов.

Александър Арндаудов 

Кастрация на сърцето

мъртво е
но продължава
да те обича

Погребение на чувствата

събрахме се
да изпратим тъгата
другите чувства
присъстваха
но любовта
я нямаше

Нож в гърба

тъгата ме
остави
да обичам

Апокалипсис

небето ще изтрие
всички белези
на сърцето

Носталгия по вечността

на Ивайло Мерджанов

сърцето на поет
спряло
да обича

Вечност

от небето оцветено
в тъга
се спуска лъч
към сърцето

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 25, декември, 2019