Чуваме тишината на човека в нас и го оставяме да си отиде. Напускаме света през Терминал 2 към отвъд, като тези, които сме и тези, които обичаме. Представяме ви най-новите стихове на редактора на списание „Нова асоциална поезия“ и носител на тазгодишната  награда "Георги Черняков" Александър Арнаудов, чиято първа книга със стихове "Дъно в небето" бе посочена и за дебют на 2019 г. от Кристин Димитрова в анкетата на "Литературен вестник".

времето ще стигне до нас

в мъртвия час
очите се самоизяждат
за да видят нощта

чувам тишината на човека в мен
и го оставям да си отиде

терминал 2

заключваме времето
в разстоянието между края
като сбогуване

стъпките през прага
са години
напускащи света
като тези които обичам

гробище

светлината засъхва по стените
и заглушава нощта

очите ми превземат гледката
тялото тежи като гравитацията
на непозната планета

пропиляхме живота като време
спомените идват като смъртта
големият взрив предстои

речник на болката

смъртта пости
тишината е беззащитна
в ръцете ѝ

раждането е зимен сън
и дните умират
сякаш никога не сме били млади

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 25, декември, 2019