Литературата е отчаяние...

Стефан Гончаров

*
вчера се напих като ангел –
с белина и мед
с нощта около шията
със страх че някой ден
от мен ще останат само
четири крила
в буркан пълен с кръв
(и ти ще ме изпуснеш)

порнография

сини кадри
разрязват телата в краката ми

стаята се скрива
зад гладката повърхност на екрана

леглото гори
на забавен кадър

разкъсан намордник
събира прах
до разлятото кандило

в олиото
езикът ти потръпва
солен и мек

иконите светят
но камерата улавя само
безкрая в очите ни

*
не ме оправдавай
за това си има слънца
облечени в синя плът
и износени кожи

не ме докосвай
пази се за деня
в който изгрева ми
ще напусне хоризонта

не ме забравяй
когато остане само
едно русо петно
в небето над съня ти

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 25, декември, 2019