Безименни ангели бдят над гробовете. Есента сваля маските на телата ни. Протягаме ръце в чернобели спомени в новите източни пиеси на Зорница Харизанова. 

Александър Арнаудов 

 

*
есенен карнавал
свалят маски
безплътните сили

 

*
Хелоуин –
върху възглавницата ми
фосфоресциращ паяк

 

*
Ден на Вси Светии –
избирам между донат „Мумия”
и „Адска усмивка”

 

*
Архангелова задушница
военните гробища
пусти...

 

*
ръждиви хризантеми
върху мраморна плоча –
протягам ръце да те прегърна

 

*
възпоменание –
само шум от падащи листа
сред гробищните алеи

 

*
вечна обител –
гущерче наднича
през процепа на урна

 

*
надгробен паметник
спомените ми
чернобели

 

*
игра на духове –
вятърът ту гаси, ту припалва
църковните свещи

 

*
гробищен парк
малчуган се сражава
с невидими призраци

 

*
войнишко гробище
кръстовете наклонени
в една посока

 

*
Архангеловден
последната ябълка в ръцете на дядо
златна...

 

*
Задушница
хладен полъх
разголва душата ми

 

*
траурен марш
опечалените
със слънчеви очила

 

*
старо гробище
дописвам с поглед
избледнелите имена

 

*
помен
догаря и последната цигара
върху гроба на татко

 

*
безименна костница
деца играят на криеница
в хладните ниши...

 

*
ноемврийски дъжд
покълва вареното жито
пред урната

 

*
опело
гарван приглася
на молитвата на свещеник

 

*
футболно игрище в края на гробищата
единственият зрител –
подпийнал клошар

 

*
първи сняг
безименни ангели
върху надгробните плочи

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 25, декември, 2019