Смисълът е мъртъв и се молим да спасим телата си. Злото се преражда като живота. Самотата убива всичко останало в новите стихове на Стойко Русев. 

Александър Арнаудов 

Приказка с край

От устните ми си набавяш никотина
От кръвта алкохола
Всичко е добре
Когато свършва
По няколко пъти

По Вонегът

Президент съм
на постаполикаптично сърце
Всеки иска да е роб на любовта
Само отблизо се вижда
Че сирените са от камък 

Постмодернизъм

Смисълът е мъртъв
Какво остава за Бог и Ницше
Молете се на зеления
Да спаси поне телата ви 

Пределно ясно

Е че самотата убива
Като всичко останало

Кулата
На сърцето
Е в долина от бодли
Цикълът на болката
Безкраен

*
Прелиствам последната страница
Любимият герой умира
Злото се преражда
Почти като в живота

Клетви 

Кехлибарени затвори окови
На красиви чувства
Когато се чупите
Блесва грозния пир на логиката 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 25, декември, 2019