Зимата на живота трупа пласт след пласт белота и става чисто, но насън бродим винаги в лятото на яростните си сърца без настояще, бъдеще и шапка. С радост ви представяме новите стихове на Божидар Пангелов в коледния брой на списание „Нова асоциална поезия“.

Децата тичат по хълмите

Децата, които по хълмите
тичат, ръцете си леко
повдигат.
Назад остават
вълни от звуци и любов,
и въздух.
Така порастват дните.
И световете,
които ще забравим.
Би следвало да плача.
Или да говоря с остри
думи – грозно.
Със скритата ехидност
на жена, която най-бързо
тръгва, когато не обича.
Би следвало да млъкна.
Би следвало
(с дъждовете да вървя)…
Децата тичат по хълмите
и леко
ръцете си вдигат.

без шапка

не мога да повярвам

обикаляме с подозрение
около дървото
и му пеем
L` art de raccommoder les restes*

мозайка
маса
пясък
екстремистка двойственост
гъмжило от комедианти
с думи
с чувства
хистриони
(дайте да пребием микроскопа
но не да се изправим честно)
metanoia
от себе си не можеш да си пълен
изящното
преминало през времето
остава
единственото
като Озарение
но не е твое
не е

на булеварда на Рома
излизам

без шапка

* Термин въведен от Ортега и Гасет в „Размишления върху Дон Кихот“. В свободен превод означава да се прави изкуство от отпадъци.

*
Човек е кръгъл
(няма дума за кал)
„Бог е кръгъл“
(замажи очите ми, клетите)

натрупва
пласт след
пласт

белота

и става чисто

Балът на маските

Чайки политат надолу
кацат по дланите груби
от мрежа на дните.
Къде е гондолата вита?

В бала на маски нефритови
загуби се песента на морето,
зовът на сокола,
ложе от рози.
Ах, как мечтаеше някъде
в обагрената от есен
вълна
под мостовете
на камък забравен
да намери свитата на кълбо
в молитва
душа.

Маските го душаха…

Далеч

Някъде в утро несигурно,
като вълни
върби се привеждат.

И бавно
носи светлинките реката
от бреговете далечни.
Със звън
/едва доловим/
се изкачват по възвишения
прорасли с бледа трева.
Там спи
и нежната лира,
и белият кон,
и пътищата – езерна вода.
А толкова много обичаше
преди да срещнеш сянката
в Аид.

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 25, декември, 2019