Любовта е единственият ни дом, а входът към него е Другият. И това е повече от нас, повече от живота, повече от реалността и всичко - крилете, които Бог ни даде, за да прегърнем слънцето. Представяме ви новите стихове на фронтмена на ъндърграунда и асоциалното писане по света и у нас Ивайло Мерджанов - по-истински, есхатологично радостен и огнено тъжен отвсякога.

 

понеделник

вземи всички мои стихове думи
запали си огън
и стопли тези бели като сняг ръце

 

острие

сърцето ми се движи
по ръба на думите ти

и има желание
за бездна

 

любов

съединени в невидимото
разделени във видимото

заедно в Бога

 

възнесение

любов
е единственото
което имам

вземи я и ме остави

да си отида
у дома

 

белия лист

когато целият си любов
мълчанието
е най-добрият стих

 

поезия

не мога да пиша
но мога да те обичам

разлика няма

 

стихът: да те убие може
звъннала китара

опрощава много от глупостите на борхес

 

наздраве
за изхвърлените
от живота
тъги
стихове
страхове

 

зкпч

разбит живот
в служба на родината
черпи ме цигара
давам му сладко
всичко е точно

очаква го малка
къщичка с любимата жена
или цироза

 

lux aeterna

ако вълци
разкъсат душата ми

ще намерят
само един лъч светлина там

теб

 

с теб съм -
повече от живота
повече от вечността

 

любов

ти си крилете
които Бог ми даде
за да прегърна
слънцето

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 25, декември, 2019