Ние сме приглушена тъга и оставаме чисти в светлината. Сълзите ни са рани, които никой не вижда. Заспиваме в спокойствието на чужди очи в новите стихове на Ванеса Стефанова. 

Александър Арнаудов 

*
всички
светли и весели
хора са наркомани
аз съм приглушена
тъга но
останах чиста 

Сълзите ми

изкуството
В което
Само един
Видя
Раната

отстъпление

тайно изгарям
трепереща в леглото
а когато
се върнеш
пак заспивам
в спокойствието
на oчите ти

*
неволно падна
в капана
и сега
бездомните загубеняци
белязани от развратна тъмнина
намаляха 
едно дете намери
топъл дом

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 24, ноември, 2019