Думите са мъртви на всички езици. Разкъсваме веригите на времето и луната се търкаля в образите. Заспиваме в сенките си в новите текстове на Габриела Цанева. 

Александър Арнаудов 

ОСВОБОДИ СЕ…

Освободи се!
освободи мисълта,
тръсни глава –
нека косите
шибат гърба,
нека станат змии,
нека се впиват
в кожата,
нека убиват,
нека,
не бъди красива,
не бъди мила...
Освободи се!

Луната се търкаля в облаците,
разкъсани от глъхнещия вик
на сова,

Скъсай веригите
на привързаността,
забрави
обичта,
болката в дланите
при докосване;
забрави
опората –
кола,
за който си вързан!
Забрави!
Освободи се,
продължи...

Луната е в очите й –
тави, в които се оглежда
жълтото отражение
на скрито слънце,

Освободи се...
остави думите да текат,
остави ги да те измият,
остави ги –
монотонни и диви,
остави ги да потънат в шума
на ушите ти,
остави ги –
да тлеят,
да вият,
да скитат
в чужди глави –
остави ги –
свободни!
Освободи се...
Думите са мъртви –
на всички езици...

*
шарена пътека –
под стъпките ми
глави на калдаръмчета...

*
равноденствие –
дните горещи,
нощите есенни...

*
след снощната буря –
пир за пчелите
под сливата

*
есенно пладне –
под дългата ми сянка
кучето спи „на сянка”...

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 24, ноември, 2019