Бог е зает да сътворява друг свят и нямаме любов сами на себе си нищо да простим. Надеждата умря по пътя на Керуак. Крещим наум и вярваме в тихите хора и детството си с новите стихове на Диана Димитрова. 

Александър Арнаудов 

*
обичам тихите хора
валежите през ноември
обичам да ми е топло с теб
и без теб да не ми е студено
обичам да храня котки и кучета
и птиците по паважите
обичам да се търкалям в спомени
и да не мисля за утре
да изслушвам старци едвам кретащи
и да им купувам закуски
обичам тихите хора
затова крещя само наум
 

Върнете се в детството си
и си спомнете как се учехте да ядете живота си,
каша с плодово-млечен вкус.
Вкусно ли беше?
Сега сте гладни, кухи
и пристрастени към извращенията на същия този живот,
който поглъщахте с удоволствие.
Пораснали на височина и ширина,
носите душата и сърцето си като гердани,
две малки мъниста, два обърнати кръста.
Направете ги на курбан
и се молете никога повече да не се прераждате.
Никой няма да опрости греховете ви,
Бог е зает да сътворява друг свят.

*
бездомна съм
спя на прага на живота
добри хора ми купуват чай
но безутешно скърбя по надежда
няма я
умря по пътя на керуак

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 24, ноември, 2019