Сълзите пробиват очите ни. Търсим съществуването си в небе без окови. Прегръщаме чудото в новите стихове на Спаска Гацева. 

Александър Арнаудов

Сълзата

Пробила ситно сито -
окото на човека,
роса - отвътре,
езерце - отвън.

Един от нея
ще омеси хляб.

Болница

Не е страшна
смъртта,
докато болката
обикаля наоколо
със свещица
надежда
в ръката.

*
срещнеш ли
своето чудо
просто
го прегърни

*
Тук ли съм още -
бръмча среднощно.
Думите тичат
из сини поля.
В небе без окови,
с тежки въпроси:
била ли съм някога,
не била.

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 24, ноември, 2019