Влизаме за първи път в последната си битка. Езиците ни са създадени от различна материя. Когато всяка вечер се прибираме с уморени капиталистически стъпки, по радиото пускат Тайната вечеря. Представяме ви най-новите стихове на поета и журналиста Георги Славов.

Александър Арнаудов

*
воплите на отчаяние са
библейски мотив
йов който говори с праведни думи
и кърши дори чуждите пръсти

губя библията си и я оставям
често зад вратата на излизане
и вечер щом прибирам се 
с изморените капиталистически стъпки
тя е толкова далечна, чужда и различна

на вечерята велика
езиците ни са от различни
влакънца създадени

Не забравяй да не си спомниш за мене

Когато Пилат попитал Иисус дали иска
Още една бира
Изфъфлил някак си Иисус, че е вече накован

*
луната се запълва от само себе си -
република, преди била монархия
която ще залезе заради варвари, плебеи и закони

татуирам на сърцето си мартенските иди
и влизам за първи път в последната си битка

*
полицейски сирени в декора
а аз сега се събуждам от следобеден сън
джулия не крещи като другите

и може би всичко ще приключи
щом попълня документите

и мол фландърс се качи на задната седалка
с мене където ще си мисля за тебе
забравих да ти кажа нещо

пуснаха нашата песен по радиото

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 24, ноември, 2019