Когато лятото потъне във времето, удавниците са сладководни, а очите - разполовени делфини в корито от тъмнина. Под сянката на слънцето падат ангели и бомби. Стефан Гончаров в окопите на съня на списание „Нова асоциална поезия“.

в окопите на съня

ангел пада
прегърнал бомба
във формата на тялото ти

целувката на ловеца

напоени с мълчание
лъчите пронизват
настръхналата ми кожа
внимателно забравена под слънцето
на отминалото лято

*
в мрежа от кости
рибите дишат пясъка
на ръба на брега ми сянка –
нищожното подножие на нощта
където плуват сладководни удавници
като разполовени делфини
чертаещи спирали
в корито от тъмнина

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 24, ноември, 2019