Когато минава Трамвай Желание катастрофата на света ни е неизбежна. Никой не живее (но винаги умира) сега и това е любов, защото очите ни са широко отворени в ада. Представяме ви - по-истински от ударите на сърцето и грайферите на живота върху лицето ни: най-новите стихове на редактора на списание „Нова асоциална поезия“ - Ружа Матеева.

моята длан
познава твоята
преди раждането
преди срещата
тъгата чертае
линията на любовта
защото друг път
не съществува

някой ми каза
че живея сега
грайферите на лицето ти
говорят друго
прахът в тях шепне
по-истински
от ударите на сърцето

трамвай Желание минава
трупът на релсите си ти
дишането ми
сторнира светлината
очите ни са отворени
в ада

вятърът има
твоята усмивка
усещам я само
с кожата си

времето тлее
в бръчките на страха
гори душите ни
любов моя
пепелта е лекарство
против събуждане
затова
ни няма

най-накрая оглушах
онемях
и ослепях
студът е просто прогноза
в картата
на мълчанието

слънце
помниш ли почерка
на огъня върху мрака
димът изнасилва
тленността на тялото
къде съм аз
в осемнайсетгодишната ти
душа

катастрофата е неизбежна
като любовта
в началото на изгрева
в прозрачната плът
в резците на лятото
в сълзите на есента
винаги умирам
с теб

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 24, ноември, 2019