Гробът на света е затворен и в студената събота на есента чакаме Душата на Слънцето. Облаците изтръгват небето като сърцето ни в новите стихове на редактора на списание „Нова асоциална поезия“ Божидар Пангелов.

*
облаци болници памуци
изтръгват облаци небето
тъй както жив памук
кръв от топла рана
хей вие с обоняние на
млада хрътка
да
болката мирише лошо
и все пак всичко ти остава
копнежът по звездите

*
В слънчева мантия
заспиват душите.

На земята се връщат
завинаги,
да успокоят времето ни
забързано.
И ако някога
на хълма зелен,
обграден
от чиста река,
се събудите –
протегнете ръцете си
с длани нагоре
и ще усетите
потоци от златни искрици…

Душата на Слънцето.

градина

паднало дърво
в затворени води

слънчев лъч
извлича бялата омая

*

/на А. Л./

Вълна от тишина и звуци…

По сипеите със камъни най-бели
се изкачвам.
Не съм уплашен.
Не съм и устремен.
От ръката с пръсти изкривени,
като изтичащото време
се сипе семето
във черна пръст – земя уханна.

И няма мисъл.
И гробът е затворен.

*
пиша
от ляво на дясно
с гумичка пиша
остава
чисто и бяло
белият лист

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 24, ноември, 2019