Хладното утро отмива града от гледката. Крясъците огласят малкия град. Забравяме светлината в хайкуто на Весислава Савова.

Александър Арнаудов 

 *
хладно утро
вятърът се блъска
в прозорците

*
малък град
в саксиите
котки

*
крясък
вълните отмиват
тор от гларуси

*
кемтрейлс
съседката простира
над балкона ми

*
зноен следобед
внезапният рев
на преминаващ кораб
а ти все така
не спираш да говориш

*
топъл ден
по краката ми белези
от коприва

*
остъклен таван
отдавна забравеният танц
от светлина

*
ухание
гола останала
улицата

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 23, октомври, 2019