Раздразнението от дните се хвърля като куче по глезените ни. Вятърът е нашия космос. Бог живее във времето, което отминава в новите текстове на Миглена Цветкова.

Александър Арнаудов 

Рекламно разписание

Ден първи.
Звънят на пожар.
Цивилни пощальони
носят брошури
на Кауфланд и Билла.
Активни промоции.
Само тази седмица
лютеницата на баба ми
се маже дебело.
/Тази седмица чета друга книга/.

Ден втори.
Нетуоркс профилактика.
Режат кабели.
Специално предложение!
Само сега!
Без първоначална такса.
Три месеца безплатни новини.
Страдам,
че не гледам телевизия
и не мога да се възползвам...

Ден трети.
Свидетелите на Йехова.
Само да питат
знам ли къде живее Богът.
Има адрес и телефон за контакти.
Намерете ни.
Спасете душата си!
Вече хванах намалението
до седмото небе
и обратно...

Ден като ден.
Звъни се.
Правят статистика.
На колко съм години.
Имам ужасни бръчки.
Ако не взема мерки
е свършено с мене...
Имат решение!
Комбинирана козметика:
за околоочен контур
и сияен поглед.
Само за мен
с нечувана отстъпка.
178 лева.
До края на месеца.
Усмихвам се.
Появяват ми се още бръчки.

Пети ден.
Отворете!
Раздразнението
се хвърля като куче
по глезените ми.
Сритвам го под килима.
Блъсвам вратата
и плочките по стената
се разлепят.
Заключвам два пъти.
Чета листчетата с псувните.
Избирам си някоя цветна.
Научавам я наизуст.
За всеки случай.

Събота.
Звъни телефонът.
Близките ви са загазили.
Някой умира.
Пуснете парите....
Събирам листовките
в найлонов плик.
Офертите литват
от прозореца.

Неделя.
Обирам досадата от ъглите.
Бърша прах от недочетените си
любовни романи.
Хувърът заглушава звънеца,
подушва килима
и изяжда всички промоции.
 

Поредният ден
се търкулва,
неизползван
като левче,
в спестовната
касичка
на дъщеря ми...

*
Никога не успявам
навреме
да си напиша
домашните,
да събера прането,
да обърна
облаците на душата си
с памука навън.
Вятърът,
с лека ръка, събаря
набързо скалъпения ми
Космос.
Нямам форма
и формула
за задържане.
Дъждът излита
през прозореца.

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 23, октомври, 2019