Земното мълчание не разбира езика на сърцето. Рисуваме върху платното на нощта и брега прибира остатъци обич. Светлината сочи посоката на живота в новите стихове на Ива Спиридонова. 

Александър Арнаудов

Мъртво вълнение

морето си прибира
остатъците обич
от брега

Портрет

Най-истинското ти лице
рисувам с твоите сълзи
и мокрите си пръсти
върху платното
на нощта.

Без страх

причината за всяка моя смелост -
да те науча как да спреш
да се страхуваш
да обичаш

11/09

неразбирането
на езика на сърцето
срути кулите на Вавилон
и хора полетяха към небето
оттласнати от земното
мълчание

*
Светлината пада косо, разсича дългия ден на октомври, с аромат на гроздов сок и вкус на сълзи. Сочи с лъчите си по посока на живота ти. Свети в дома ти по залез. Мястото, където живееш. Мястото, в което живея. Най-много, когато ме няма.

Във всяка твоя нощ ще съм светлина, безкраен ден за очите ти. Есента ни е бременна с пролет.

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 23, октомври, 2019