Надвесваме се над бездната и целуваме ангела в душата на света. Свободата е между редовете на книгата на живота в най-новите стихове на Веска Георгиева.

напомняш
ми
за
някого
когото
не
познавам

понякога

капчиците
роса
в цветята
са сълзите
от болката
при раждане
на цветовете

избягах
от мислите си -
скрих се там
където няма
да се
търся

спестих
толкова
колкото
мога
да
платя
за
себе
си

надвесвам
се
над
душата
ти
да
целуна
ангела
в нея

Свободата

Да изпием
чаша
вино -
сега има
време.
И за да не
умираме
отвътре
нека да живеем
отвън.
Пиша ви това
със земя и небе
огън и вода
а свободата е
между редовете.

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 23, октомври, 2019