Животът е тъмна река, в която не можем да влезем два пъти, защото отдавна сме се удавили в нея. Но чуваме вълците на сърцето, които вият отвъд (в) най-новите стихове на Стефания Милева и черното апокалиптично махало на октомврийския брой на списание „Нова асоциална поезия“.

*
Като гледаш
навътре
в себе си
какво виждаш
Вълчица
тъмна река
водопад
лунни отблясъци
листо
вдигнато от вятъра
меко каца
зад ухото й
върви Вълчицата
вие
като черното махало
на часовника
в мен

Петък 13-и
черна котка
ми мина път
след нея
черен котак
зеленоока нежност
четиринога любов

Разлистваш ме
като книга
все пренареждаш
дългите изречения
с трудните запетаи
две думи крещят
да останат
без тях няма смисъл
недей
нищо дописва
нека Времето
бавно да ме изцежда
по уморената спирала
на многоточията
ти само имай търпение
и ме обичай
Бог знае
кога да напише точка

*
Последна умира
не надеждата
а мечтата

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 23, октомври, 2019