Любовта е мярка за (не)отклонение, а смъртта - майчин език, на който превеждаме живота си отвъд, в новите стихове на редактора на списание „Нова асоциална поезия“ - Васил Прасков.

 

смърт

уча те
като майчин език
на който превеждам живота си

 

ползата от литературата

обичам патриша хайсмит -
любовта е над всичко
избиваш който ти пречи
и си щастлив

 

с елементи на разсъждение

животът е порнофилм
в главната роля - сърцето

 

Бог

тих
и тъмен
като любовта

падаш

като нощ
в сърцето ми

 

мярка за отклонение

нямаш сърце
а смърт в гърдите
тялото ти няма време
само лице
което затваря очи
и ръце
в които умирам

 

химнът - мать порядка

краят на света
е като мила родино
пусната наобратно
чуваш как призовават
дявола
с окото на гео милев

 

*
сърцето е чаша кафе разляна пред бедната врачка

 

прекарах деня
затворен в себе си
на следващия
кръстих позата -
кутията на пандора

 

щастие

един
хубав ден
не писах стихотворения

 

любов

не всички
филми на ужасите
имат щастлив край

 

game over

превъртя играта на сърцето ми
счупи всички рекорди
обра всички бонуси
и мина на новата версия

 

djurdjevdan

кучетата лаят
таборът отива към небето

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 23, октомври, 2019