В Азия смъртта е на пълен работен ден и "вечер градът очаква моето самоубийство". Това е пулса на света и живота отвъд в най-новите стихове на Виктор Иванов, който подготвя издаването на своята дългоочаквана първа книга с поезия.

 

Азия

дребни мръсни азиатци
се клатят в транс

бавно
изяждат телата си -

тук
смъртта е постоянно на работа

 

Пулс

тази вечер

градът
очаква
моето самоубийство

очите ми се затварят бавно
светлините се губят в далечината

ела с мен
тази вечер е наша -

каза ми смъртта
и отлетяхме

 

Шаманът

не вярвам в религии
тъмни магии
и масони

но буда е прав за едно -

животът е страдание

а ние
сме неговите ангели

 

My Kingdom

в тъмната нощ
смъртта на облаците

звучеше величествено

под тях
градът пропадаше в ада

усещаше се силна миризма -
масоните пак горяха трупове

дяволът в делириум
танцуваше в пламъци

пригответе се -

тази нощ
Бог го няма

 

1 юни

в тъмния
пънкарски хотел

беше пълно
с мъртви рокери

якетата им миришеха
на затвор и урина

гостите на хотела
се притесняваха

да не изцапат
вратовръзките си

 

животът
е като стихотворение –

безкрайно
страдание и болка

лишено от смисъл
и причина

а финалът
е убийствен

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 22, септември, 2019