Представяме ви първата публикация на Спаска Гацева на септемврийските страници на списание "Нова асоциална поезия". Авторката споделя за себе си следното: "Родена съм в гр. Плевен и не съм го напускала, с изключение на периода, когато съм работила  в Южен Казахстан, заедно с други българи като селскостопанска работничка. Задочно и вечерно завърших Ташкентския държавен университет и две години работих като младши редактор в Узбекското национално радио – редакция „Предавания за чужбина”. В Плевен съм била журналист в местния окръжен вестник – от лит. сътрудник до главен редактор след демократичните промени. Пенсионирах се на 55 години, съгласно тогавашното законодателство.  Имам 16 поетични книги: първата „Зрели дъждове” излезе през 1980 г. в изд. „ Народна младеж”, последната – „ Тишината в мен”  - 2018. Малка антология."

 

*
значителното се случва
когато лично му кажеш
човек ли си или растение

 

ЗАВРЪЩАНЕТО

едно пътуване
до вечността е нищо
сравнено
с връщането ни
от  там

 

*
стихче
аз не съм ти майка
бях ти точка
запетайка

думите са ти
деца

 

*
лебеде мой
красавецо
и да чуя дочаках
колко чорби ще свари
от твоята шия
брат ми

 

ВЪЗРАСТ

всеки спомен
е скалпел
резнал
някоя вена

 

ПРОЛЕТ

денят расте
събува снежните обувки
и влиза в стаята
да ме поръси
с минзухарен дим

 

СЛЪНЦЕ

Бялата ми риза
се люлее
на простора

то с усмивка
я погъделичка

хубаво
миришеше
на хора

 

*  
и любовта
непостижима става
навярно
времето я закопча
и я превърна
в ледена жарава

 

НАДЕЖДА

и по земята
ходят
чудеса

 

ЛИЧНА КАРТА

аз съм си аз
от локва в локва

царският бавно
затрупа Бърдоква

 

ПОЕЗИЯТА

тя е отвъд
всеки ден

личност
със самоличност

 

*
толкова зимен ден
а мирише на пролет
всички на тая земя
сме само актьори

 

*
светът е
шапка на тояга
на рамо
с чучулига

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 22, септември, 2019