Времето идва като сън, който никога не си отива. Тялото на Христос остава с нас, докато светът ограбва живота ни. Лятото си тръгва в новите текстове на Диана Тенева. 

Александър Арнаудов 

*
студено лято -
смокините стават
все по-дребни

*
рожден ден...
пръстчето на дъщеря ми
имитира единица

*
торнадо...
коминът още по-килнат
встрани

*
неканен гост...
чета интервю за болестта,
ограбила живота ми

*
преди сън -
редувам Кафка на плажа
и ръчно плетени бижута

*
аромат на индрише
и дълго приятелство...
сладко от дюли

*
коричка хляб
в моя джоб
тялото на Христос

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 22, септември, 2019