Часовниците спират и се отварят завинаги вратите на сърцето ни за тези, които обичаме. Лицата им се усмихват от мраморните книги на безкрая, докато вятърът гаси свещите за помен. Обещаваме си спасение в безоблачното небе, където баба и дядо са завинаги заедно, с новите хайку и сенрю на Зорница Харизанова, с които стартираме септемврийското издание на рубриката "Източни пиеси" на електронно списание "Нова асоциална поезия".

Александър Арнаудов 

В памет на онези, които вече не са сред нас, но вечно ще живеят в спомените и сърцата ни...

*
порцеланов портрет
баба и дядо
завинаги заедно

*
панахида
всички череши
червиви

*
военен мемориал
два самолета кръстосват дири
в безоблачното небе

*
Орландовци
нагарча водата
в гробищните чешми

*
Черешова задушница
парят дори 
надгробните камъни

*
крематориум – 
отворени са портите
към Рая

*
горещ вятър
опитвам се да запаля свещ
върху гроба на дядо

*
войнишко гробище
гущерчета се стрелкат
в избуялата трева

*
задушница
жадна е почвата 
и за вода, и за вино

*
безлюдна алея
кръстницата ми се усмихва
от мраморна книга

*
помен
малчуган рисува сърце
върху гранитна плоча

*
опело
сектанти обещават Спасение
пред сергия с книги

*
Ден на бащата
догаря и последната свещ
върху гроба на татко

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 22, септември, 2019