В най-южния край на света очакваме себе си. Когато се открием, файлът на живота ни ще е достъпен. В останалото време ще е тръгващо си лято. Още за срещите със себе си отвъд хоризонта - в най-новите стихове на Иванка Гичева.

Ива Спиридонова

*
Сърцето ми - крайпътна ваза.
Всеки преминаващ
е оставил цвете.

*
и щом утихне вятърът
ще се прегърнем

сега ръцете ни са тръни

*
Животът миналото си прибира.
Младостта ми -
в unavailable file.
Архивирана.

*
крилете на мъничък сън
отнасят нощта
съмва се

*
от най-дълбоката бръчка
на челото ми
наднича
още свети
лятото

*
разбити мечти
всяко парче
ражда нова

*
в съня - гласът на старата любов
отминахме се
непознати

*
нещо
някой
винаги
все горчи и пресяда:
непремерена хапка
от очите ми
гладни за радост

*
някога
в най-южния край на света
ще намеря себе си

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 22, септември, 2019