Иван Христов Христов е роден в гр. Габрово през 1990 г. Завършва Национална
Априловска гимназия, а впоследствие Великотърновския университет “Св. Св. Кирил и
Методий”, специалност “История”. Автор е на три стихосбирки - “Мигове на вълнения”
(2013), “Усмивка, смут и път” (2016) и “Зоната на смирението” (2019). Отличен е с
Априловска награда за нова книга в категория “Млад автор”(2017). Съосновател на
интернет платформата за литература и изкуство ТetraDkaTa.com.

*
Вечер
свалям фалшивата кожа.
Броя на пръсти
заблудите си
и се надявам
утрото
да е по-мъдро.

Червената ябълка

Не си ли спомняш
червената ябълка –
свежа като пролет
и гладка като кожата ти?

Не си ли спомняш
червената ябълка –
сладка като трепетите ни
и крехка като любовта?

Не си ли спомняш
червивата ябълка?!

*
За кой ли свят сме ние –
за белия, за черния?
За раздаващия или за отнемащия?

Всеки път се питам,
ала чувам само
тишината да ми отговаря.

*
Отминаващото лято
утаява нуждата
от свобода.

Настанявам се в креслото.
Търся вдъхновение
и смисъл,
но откривам
само суета.

Ти докосваш
овехтялата ми риза
и се питам –
тя
и твоите ръце
дали ще са достатъчни
да съхранят сърцето в мен
до следващото лято.

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 22, септември, 2019