Животът е огън, светът - пожар и в него е единственият ни дом, в който лицата на тези, които обичаме, ни гледат от дъното на всяка чаша. Отвъд душата на времето и тялото на смъртта. Представяме ви най-новите стихове на Веска Георгиева в хипнотичния септемврийски Апокалипсис на списание "Нова асоциална поезия".

*
спогаждаме
се
с живота
като
къща
с
пожар

*
тук никой
не идва
бях
единствена
която
се 
къпе
в 
чистотата
на 
своята 
илюзия

Отсъствие

Забравих езика на радостта -
думите ми обитават
шума в празното.
Диво желание
на вятъра
да събере образа ти
от луната и звездите
и да стъпче ясния контур
на мълчанието.
Милвайки земята
с прикритата си рана
спя между цветята
в алеята на птиците
и сянката ти е ослепителна
но не може да отвори
сляпата врата
на надеждата.
Това което е загубено
е моят ожаднял глас за твоя
заплетен в клоните
на отсъствието.

*
как да бъда
вярната птица
на бялата светлина
толкова несигурна
и непостоянна върху
кожата
на времето

*
и си мислиш
че си
победил
пътя -
оказва се
че
си направил
само
първата
крачка

*
утре ще пия кафе
на терасата
срещу храма
докато
твоят образ ме посети
на дъното на чашата

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 22, септември, 2019