Сърцето на лятото е хартиен фенер, носен от вятъра отвъд. И всичко е крехко, и красиво, като самия живот и поезията на Стефания Милева.

Хартиен фенер
литва
в нощния въздух
над полузаспалите къщи
светлина и тайнство
тишина и вглъбяване
в едно
все още непогребано
лято
крехко и красиво
като самия живот

*
Как изглежда
пламъкът
когато свещта
угасне

Нажежена дума
прогори случайна бримка
любовта ми
се разплита
и се вие на кълбо
от тишина

*
Душата ти е
светъл дъжд
в прозореца на залеза
трепти във всяка капка
невидимото съчетание
на време и безвремие
и в този монотонен ритъм
заблестява
с последните лъчи
една внезапна
моя същност

*
Аз съм момиче
в старо тяло
готическа страхотия
светът се върти
в ужасяващ трик
отдавна не е
едно цяло
и кончетата от въртележката
не са тия
искам
да се пусна по пързалката
истината
е в бързината
в колебанието
прозира замисляне
момиче
в старо тяло
в танца на падащ лист

Потисках
глада за бисквити
хрускат шумно
пестях
и дъха си
само
да запомня
завинаги
профила на дядо
на фона
на златистите облаци
в рамката
на западния прозорец
в несвършваща
тишина

Пращам ти дума
камъче
хвърлено в кладенец
далечен плясък
ехо
от опознаването
успокояване
на повърхността
Подсъзнанието
се превръща
в Муза

*
Сребристото ласо
на паяка
обреченото вратле
на мухата
хранителна верига
жертва и палач
смъртта е бавна
дава време
на мухата
за прозрения
на паяка
да се разплаче

В едно лято
зелено като котешко око
светлината извира от вълните
на неутолимата ти устременост
разбиващи се в изненадата
от упорития бунт
на сърцето ми
неподвижни от дългото мълчание
светим като недогорели въглени
в пясъчните сенки
докато морската пяна
ги заличава на тласъци

*
Из дебрите
на паметта ми
някой броди
с длето ли
нови спомени
да вае
или корените
на посята мъдрост
да полее
за да назова
със ново име
смисъла
на всеки полет
на всяко надвесване
над пропастта

Върви по света
вестоносец
търси жажди
праща всяка
при извора
който я чака

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 22, септември, 2019