Сърцето на света е момче, живеещо до магистралата. Домът му е вятърът и небето ни гледа с неговите очи. Представяме ви най-новите стихове на Марио Стоев-Анхело - един от най-своеобразните, лирични и талантливи автори на Нова асоциална поезия.

*
минавам само да хвърля камъче
то ореолите да подреди
в замръзналата локва

*
строших
пясъчния часовник
и в пясъка забодох
свещ

момчето
до магистралата
живее там с вятъра
и с онова небе
което има
очи

*
пансион за благородни девици
малките курви са светици
и майки терези тичат да ги спасяват
запасали девствени пояси вече
защото са се търкаляли по стълбите
надолу и знаят...
Пансионът е като храм на обречените
в който горят и се давят голи
и един друг се спасяват ...
и пак се пързалят надолу , надолу
надолу ...повлечени ...

*
на деня обръщаме джобовете
наопаки
за да изтърсим на паважа
останалите горчиви семки
и изваждаме от обувката камъче
намираме си някоя сламка и рамо
да поспрем малко
и да поплачем

източване на скачените съдове
вени без кръв
мисли
зачатия

*
размахвам молив
по листа
разбъркани думи
разхвърлям
без крила са
намирам ги

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 22, септември, 2019