Представяме ви поезията на Венелин Бараков - все така смела да ни показва лиризма на ежедневието на сърцето, което може да съществува единствено извън времето, все така тиха и яростна, порой от шепот и светлина от мълчание. Стихове, търсещи смисъла на живота в нощта на света, където "невидима ръка слага и маха звездите на небето".

нощ

звездите висят на небето
като окачени
една звезда полита
и пада
сякаш невидима ръка
ги слага
и маха

порой

небето реве
с крокодилски сълзи

щастие

чистота
нежност
свенливост
сълзи в
очите

обич

бъди
себе си

мрак

кой не знае
тъмнината
в себе си

обичам

да ти шепна
нежни думи
да те целувам
по устните
няма да ми омръзне
няма да се разкая
няма да се откажа

любов

любов

нося те
в себе си

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 22, септември, 2019