Представяме ви трейлъра на дългоочакваната книга на д-р Петър Канев „Малки ръчички“. Сборникът с поезия, проза, комикси, мемоари и още куп отвъдни, паранормални феномени и изненади предстои да излезе през тази пролет. Успех и на добър час! Човекът е човек, […]
Смехът се носи в неслучилите се спомени от живота ни. Привързваме музиката му към себе си със сезал. Очите ни се превръщат в цвета на небето и времето ни изтича пред тях. Надеждата за отминало щастие остава в новите кратки […]
Vaughan По време на нашите пагански сексуални актове с мирис на: бензин, грес и лубриканти; когато сричахме погрешно научени молитви, Мануела ме питаше за тайните ми сексуални желания. Прошепнах ѝ : Да умра в катастрофа с Ани Салич… Слави Томов […]
След райската градина и ябълката на раздора, красотата ще спаси света от нас и самия него. Представяме ви иронична като новогодишна баница с късмети проза от Славка Красимирова в мразовития януарски брой на електронно списание „Нова асоциална поезия“. Нина Жената […]
Ограниченията в ума ни превъзхождат тези, които идват в живота ни. Търсим надежда във всяко кътче от останалата ни душа и се надяваме все още да я има. Животът ни преминава като месеците от лятото, в които чакама да се […]
Хоризонтът на света се слива в очите ни. Морето отнася живота ни с всеки прилив. Погребваме дъха си и тръгваме с вятъра в новият разказ на Олеся Николова. Александър Арнаудов Те шептяха, говореха с присипнал глас и с мъка […]
Me. Near the beach in Tangier, Morocco. 1957. Waiting Mr. Burroughs. Слави Томов Diontey Wilder – Tyson Fury Господ е боксьор. Искам да кажа, че тайно се виждам с Луиза. Много хубава жена. Тя ме научи да нося пантофи. […]
Животът е нашата сянка, превърнала се в безплътен образ, който ни преследва. Ежедневието ни кара да си мислим, че сме намерили сигурно място и времето е спряло. Всичко се разпада и тишината е единствената ни компания. Жадуваме да избягаме от […]
Запълваме празнотата в нас с мълчание и намираме спасение единствено в нищетата на края. Есента ни показва пътя, докато мракът ни обгръща в кратките разкази на Славка Красимирова – дебют на страниците на електронно списание „Нова асоциална поезия“. Александър Арнаудов * […]
Иска ми се да мога да се (само)определя чрез негативното пространство в живота ми – нещата, които не съм преживявал, качествата които не притежавам, хората които не съм (но обичам). Мълчанието е единственото нещо, което бележи творческото израстване – да знаеш […]