Надежда Тошкова – Капки

Простотата на битието се крие в сложността на структурата на капките. Смисълът му се таи в причината им. Вода сме. Изтичаме, за да се завърнем покръстени с нова причина за живот. Разказът за отмиването от бреговете на времето и вливането […]

Диана Димитрова – За да не убивам

Нямаме резервен живот. Пишем за да спрем да обичаме. Прераждаме се в хора в текстовете на Диана Димтрова.  Александър Арнаудов    * мога да напиша най-дългото любовно стихотворение в рими и стъпки но не искам съществувам напук по камю и […]

Гергана Георгиева – Не пожелавай смъртта на ближния си

Четем по устните и сочим обесените обувки на жицата. Търсим безцветието на очите. Времевите потоци минават в стиховете на Гергана Георгиева.  Александър Арнаудов   * Литконюнктурата и вечните кредити от курса по творческо писане прегърнати оргазъм и пиянство под синьото […]

Анабела Крумова – Повтарящи се сънища

Слагаме маски и сънищата се повтарят. Мечтите не помнят посоката си. Забавяме времето в поезията на Анабела Крумова.  Александър Арнаудов   Just do it прецеждаме личностите за да няма остатъци от минало сменяме им кожите с такива без белези забелваме […]

Бадер Алсуейти – Химн на самотата

Посокота на самотата е хаотична. Напускаме единственото си място в света. Нощта е мълчалива в поемата на Бадер Алсуейти.  Александър Арнаудов   Химн на самотата В онези вагони, които не водят до гара, твоята посока е хаотична като теб. Там, […]

Павлина Петрова – Всички пътища са белези

Дъхът разбърква посоките. Девет зими се сливат в пролетта на душата ни. Всички пътища са белези в стиховете на Павлина Петрова.  Александър Арнаудов   С мирис на слънце след дъжд Понякога не съм жена, а Време Ефирно трептя през пространството […]

Ася Палева – Ребра татуирани с орхидеи

Зимата изяжда есента. Мракът се спуска в просъница. Търсим надеждата в текстовете на Ася Палева.  Александър Арнаудов    Нормалност   Ребрата му са татуирани с орхидеи. Разпънат на масата на патолога лежи копнежът, че живота отново ще стане нормален   […]

Людмила Петрова – Звярът

Държим звярът затворен вътре в нас. Прощаваме на всички и на себе си в поезията на Людмила Петрова.    Александър Арнаудов      Игра   Слънцето върза чорапите си и се подготви да играе на карти. Реката му се подигра. […]

Ясен К. Хенри – Когато се разплакаха прозорците

Студът е единственият приятел на смъртта. Когато се разплакаха прозорците, зимата се роди в нищото. Само тишината остава по пътя ни с поезията на Ясен К. Хенри.  Александър Арнаудов   Когато се разплакаха прозорците   Когато се разплакаха прозорците, комините […]

Станимир Енчев – Нокти

Мислите са голи и нямат цел. Орлите се събират, там където свършват думите. Черепът на слънцето се пука в стиховете на Станимир Енчев.  Александър Арнаудов   ТРЪБА Някъде надолу по тръбата, където свършва вятърът и пръстите на тъмнината недостигат, черепът […]