Божидар Пангелов – Свечеряване

На свечеряване няма да бъдем под земята, нито в утрото на нашата носталгия. Завършваме юнския, дъждовен, меланхоличен брой на списание Нова асоциална поезия със стихове на неговия редактор и доайен на асоциалното писане у нас – Божидар Пангелов.   * […]

Стефан Гончаров – Карантина

Няма оцелели от карантината на живота и ако оздравеем, всичко ще свърши. Саломе танцува като двуглава монахиня, а любовта е единствената тайна на света в най-новите стихове на Стефан Гончаров.   карантина живяла ли си под небе в което двамата […]

Лъчезар Лозанов – Меч

Навремето направили експеримент в туземско племе, където всички ходели голи. Облекли една единствена жена в дрехи. Всички мъже тръгнали след нея. В нейните гънки имало нещо скрито, тайнственост, която хипнотизирала, еротизирала мъжете. Нещо такова се случва с езиците. Зад всеки […]

Свежа Дачева – Близнак

Сърцето ни е слънчев атом, който ще се взриви. Смъкваме снощните звезди от небето. Простираме галактиката в новите стихове на Свежа Дачева.  Александър Арнаудов    * на дървото пред моя прозорец Това дърво, чиито сенки-видения го правят населена с птици […]

Кейт Буш – Брулени хълмове (Превод: Петър Канев)

Невъзможно е да се пише за Кейт Буш – това е по-абсурдно, отколкото да пишеш за Ботев. По-подобаващо ще е да занемееш, да занемеем, за да можем да слушаме, за да можем да чуваме.  Когато си помисля за Англия обикновено […]

Илияна Делева – Дракони

Когато затвориш стиховете между страниците на тефтера, чувствата – в сърцето, себе си – между четири стени… избуява пролет през дъждовете на мъртвите и зелените очи на любовта. И се връщаме към Сътворението, до реброто, до самотата, до началото… Една […]

Елина Иванова – Север

Губим себе си, когато слънцето отвори очи. Денят се пръска на парчета. Тишината е айсберг, а ние сме кораб готов за корабокрушение в новите текстове на Елина Иванова.  Александър Арнаудов    * Някъде отива този автобус, пълен с духове? Поглеждам […]

Маргарита Черникова – Дзен

Душата ни боли и за миг ни напуска. Небето връща обратно всички облаци. Търсим живият спомен за преминали хора в новия Дзен на Маргарита Черникова. Александър Арнаудов    * Толкова силен дъжд, че изкаля облаците, които идваха като призрачни кораби […]

Мария Стоянова – Нож

Очите ни са подслон за залеза. Всяка нощ преживяваме живота си. Опитваме се да си тръгнем сами от този свят в поезията на Мария Стоянова.  Александър Арнаудов   * коленете ми очертават границата между моето и твоето его докато проникваш […]