Марин Маринов – Надпис върху камък

Животът е надпис върху вратата на сърцето и това е нашият дом. И поезия. Безкраят може да започне с най-новите стихове на рибаря, ловец на думи и души от Каблешково, един от най-истинските и дълбоки като тайните на морето съвременни […]

Марио Стоев-Анхело – Портокали

не вечерям със съвестта си а пия с нея Марио Стоев-Анхело   * в лопатката кори от мандарини и черупки от орехи измитаме Коледа   * и аз си обелих портокал останал от празниците последният малко поизсъхнал беля го и […]

Димитър Пенчев – Тъгата ми към теб

Нишките на съдбата са тъгата по другия, която най-силно ни свързва. Празнотата в сърцето е смъртна присъда, ако пулсът му е нечий забравен дом.  Зимната тъга на Димитър Пенчев заразява с нюансите на меланхолията в най-новите му стихове, родени през […]

Миглена Цветкова – Анамнеза

Бог съществува в очите ни, когато се гледаме. Сърцето ни е криогенна камера и пръстите се ронят като скреж. Смъртта е анамнеза на живота в стиховете на Миглена Цветкова.  Александър Арнаудов    * Разширяването на Вселената, Големият взрив и доказателството […]

Маргарита Черникова – Януари

През януари нарастват броя на самоубийствата и небето разнася снега, за да направи гробница. Животът ни е просрочен и се давим във водата, по която вървим. Вдишваме света и издишваме болка в новите стихове на Маргарита Черникова.  Александър Арнаудов   […]

Ася Палева – Инсекти

В епилога на сезоните душата ни е изкълвана от зимата. Крием светлината на детството в очите  и чакаме продължението на мислите си. Вятърът не може да заглуши думите ни в новите стихове на Ася Палева.  Александър Арнаудов    * Гладен […]

Мона Стоянова-Хатиб – Януари

Януари минава през нас и взима всичко. Търсим надеждата в тъмнината на света. Единствено думите ни връщат към живота в новата публикация на Мона Стоянова-Хатиб. Александър Арнаудов   Кафе и надежда Казват, че от кафето не може да заспиш. Не […]

Ивона Иванова & Ивайло Мерджанов – Среднощни изповеди

Сърцето е изповед и ако има Бог, го има и Другият, който със своето ще я чуе, дори и в най-непрогледната нощ. Накрая любовта ще танцува върху гроба ни с най-новите стихове на д-р Ивона Иванова и Ивайло Мерджанов – […]

Мона Стоянова-Хатиб – Тишината е граница

Любовта превръща кръвта на хората в мастило, което пише смъртта ни. Животът неизменно се връща като агония в новите стихове на Мона Стоянова-Хатиб и продължаваме завинаги отвъд. Александър Арнаудов   * Прочети небето и ще усетиш как нощта идва затваря очите […]

Иван Пецев – Бях самотата

Животът ни превръща в самотата, която ще ни роди. Очите ни се превръщат в гроб за телата и търсят надежда. Невинноста си отива като смърт в новите стихове на Иван Пецев. Александър Арнаудов   * На онзи под, като бездна […]