Сбогуваме се с вятъра и от пролетта запазваме себе си. Живеем с песента на птиците нощем. Изчезваме безследно в бездната на Другия с най-новите стихове на редактора и водещ на четенията на Нова асоциална поезия – Ива Спиридонова. Александър Арнаудов […]
Инжектирай в мен от себе си, за да предозираме заедно. В юбилейния апокалиптичен брой 20 на нашето издание ви представяме най-новите стихове на един от най-талантливите и различни млади български поети – Мартин Костов, автор на две много силни, емоционални и […]
Хората, които са истински с нас, живеят в тъмното на сърцето ни. Във вечната нощ на апофатичната Любов и в мрака на душата ни. Представяме ви най-новите стихове на д-р Айча Заралиева в зимните вечери на списание „Нова асоциална поезия“. […]
Бог съществува в очите ни, когато се гледаме. Сърцето ни е криогенна камера и пръстите се ронят като скреж. Смъртта е анамнеза на живота в стиховете на Миглена Цветкова. Александър Арнаудов * Разширяването на Вселената, Големият взрив и доказателството […]
В епилога на сезоните душата ни е изкълвана от зимата. Крием светлината на детството в очите и чакаме продължението на мислите си. Вятърът не може да заглуши думите ни в новите стихове на Ася Палева. Александър Арнаудов * Гладен […]
Алекс Томов е автор на проза. Книгата му с разкази „Напускам, ангелът ми хранител е пиян“ е издадена от ИК „Жанет 45“. Пише разкази, новели и романи, но също така и поезия. По професия е журналист и анализатор. За […]
Единствено мракът не ни лъже. Свободни сме в хамака на Матрицата и отвъд себе си, сме у дома си – в най-новите стихове на Саня Табакова. Александър Арнаудов Мракът не лъже – мълчи, предчувства всяка истина. * Казваш […]
Коледа е не само Рождество, но и есхатологична надежда, Апокалипсис. Предлагаме ви радостно аскетичната, по бресониански изчистена, християнска лирика на Венелин Бараков в мистичната декемврийска нощ на списание „Нова асоциална поезия“. любов мина цяла вечност преди да я срещне […]
На изхода на живота ни чака само смъртта. Събуждаме се в тялото си и преследваме себе си. Чуваме сълзите на птиците, докато усещаме липсата на надежда в новите стихове на Мария Стоянова. Александър Арнаудов в събота привечер когато всеки […]
Косачите събират останки от лятото. По лицето си усещаме лунички, които са карта на бягството ни от този свят. Откриваме хоризонта на времето в новата публикация на Радостина Драгостинова в рубриката ни „Източни пиеси“. Александър Арнаудов * безсъние горският […]