Христина Панджаридис – Тъга винаги се намира

Тъга винаги се намира в нашето ежедневие. Доливаме вода в морето и чакаме лятото, което ще ни донесе щастие. Сезоните се сменят и всичко е възможно в новите стихове на Христина Пандажаридис.  Александър Арнаудов    Преди рождения ден и идването […]

Калоян Христов – Бездвижни тела

Дъждът вали и отмива света около нас. Бездвижните тела се носят в небето, като неразказана история. Обещаваме си да си отидем заедно от света в новите стихове на Калоян Христов.  Александър Арнаудов    Donau Водите се движат привидно спокойно. Успокояват, […]

Лъчезар Лозанов – Китобойна на Черни връх

Олекотяваме вагоните на влака на живота, изхвърляйки надеждите, за да излетим от пътя надолу и отвъд с неконформистката, и не по български радикална & неизменно несъгласна с реда в мирозданието поезия на един от основателите на групата за културен тероризъм „Рамбо […]

Румен Павлов – Маршали на калта

Животът минава и виждаме Бог на „онази честота, позната на чудовищата“. Историята на света е тъмна бездна, в която търсим образа в огледалото. Виждаме нейния отдалечаващ се към Апокалипсиса на дните ни керван в новите стихове на Румен Павлов. Александър Арнаудов  […]

Димитрина Желязкова-Етина – История с кълвач на улица „Облачна“

В мрака на нашите думи светът разцъфва като залез. Давим се във високото и търсим пътя си. Връщаме се на небето в новите стихове на Димитрина Желязкова – Етина. Александър Арнаудов    * Те мислеха, че уморен е от прочита […]

Марин Маринов – Близост

Няма ред в съня, където бродим винаги на зазоряване. Лятото идва с великолепните стихове на Марин Маринов, които ни отпращат към високата поезия, както Черно море е свързано със Средиземноморието чрез Босфора, Дарданелите и Мраморно море.   Половини на Б. […]

Десислава Славова – На колене пред тъмнината

Истината остава на колене пред тъмнината. Ръцете ни са пътища без изход, търсещи минало време. Миговете са вечност в новите стихове на Десислава Славова.  Александър Арнаудов    амнезия най-доброто се руши всеки смисъл е временна загуба на съзнанието което отказва […]

Живка Свещарова – Светът ми се разпада

Светът се разпада, докато гравитацията ни натиска. Времето ни носи необяснима тъга и чувство на обреченост. Пътуваме в океан без пристан в новите стихове на Живка Свещарова.  Александър Арнаудов    Без пристан Светът ми се разпада, какво се случи, някой […]

Александър Арнаудов – Следващият сезон

Следващият сезон си отива и след него остават само спомени. Сенките обикалят града, докато разделят хората от небето. Събираме последните слънчеви лъчи в новите текстове с източен привкус на Александър Арнаудов.    * сакура сянката на дървото разделена от вятъра […]

Мар Ина – Бързо и бавно

Гласът на Бог е мек като лавина и единствен лъч в ледената пещера на живота. С удоволствие ви представяме първата публикация за 2019-а година на стихове на Мар Ина на майските апокалиптични страници на нашето издание.   бързо и бавно чичо […]